Loneliness...

Усещам как кръвта ми бавно замръзва..
Чудя се заради настъпилата зима ли е така
или заради сърцето, което вече не усещам да бие?!
Какво обърках?
С какво сбърках?
Сама съм и се моля това да е само лош кошмар...

Сън, от който се моля да избягам..
Всяка нощ събуждам се обляна в сълзи
от собствения си вик за помощ...
Късно ли и аз да изрека тези думи да помоля някой
да ми подаде ръка...
Не беше ли жесток начина, по който научих този урок?

Въпроси .. Хиляди въпроси без отговор...
Малка съм мисля си аз..
Или пък съм достатъчно голяма,
за да търся разрешение на дилемата...
Заблуда, мъгла.. с привкус на разочарование.
Това намира се в душата ми.. нищо смислено...
Но много болезнено..

Усещам как всичко в мен замръзва..
От студа навън ли е или защото
ти не си домене вече..
Исках .. Знам какво исках и какво искам...
И сега съжелявам ужасно много за тази грешка....

Грешка с лек привкус на товите устни...