Part 3 --- The End

Нещо странно случи се. Не очаквано и пламенно. В дъжда очите блестят. В морето се вглеждам там болката горчиво се таи. Но някак и то прие усмивката на вечно тъжното дете. Морето пак е бурно, тъгата му е все тъй голяма. Момичето седи пак на кея. Очите и пак следят пътуващите кораби. Но в тях се вижда онзи, загубения в миналото блясък. По устните и се чете, че с мъката се е примирила. Във очите и сега се чете за отново намереното чувство. Дъждът вали, но тя стои на кея пак сама, чакаща залеза. Чудят се хората защо времето е тъй тъжно, защо морето е по бурно, сякаш и то плаче. А сълзите вече шепнят: "Сбогом, приятелю мой!" ~~~ Кея е вече опустял. Вечното тъжното момиче отдавна си е отишло. Кеят без нея ще празен. Но винаги ще пази място при себе си за тъжното момиче, оставило част от себе си в морето. А тя, детето ще вижда своя вечен другар в синия погледа на едно момче.

~~~

Нещо случи се веднъж. В дъжда, сред вълните бурни. Момичето с вечно вперен поглед в безкрая се усмихна отново, готова да се бори, за това което копнее.

Part 2

Морските вълни удрят се в пустите брегове.
Приказна симфония на самотата.
Вятъра приглася нежно.
Птиците любуват се на тая дивна песен,
носеща хармония.
На кея пак стои онова самотно момиче с поглед
чакаш някой в безкрая.
Хората отново минават покрай нея,
без да я видят.
Отричайки тъгата й.
Идват и си тръгват
като сълзите стичащи се по бузите
на детето гледащо морето.
По лицето му се среща все същата мъка,
но място е открила и една малка "целувка".
Очите му споделят за примирената му душа,
а тя "целувката" за любовта в сърцето му.

Морето и момчето

Стоя на кея пак сама. Търся в морето някой любим. Минават хора и ме питат: "Дете защо стоиш?". Но за отговор дори не чакат. И те като бурните вълни си отиват. Вглеждам се в рибарите и виждам как празнуват заради богатия си улов. Поглеждам пак напред. Морето сякаш със залеза се сля и тaка аз виждам твоите коси. Времето напредва, а морето става неспокойно. И на него липса му някой любим. Чудят се отново хората защо по бурен сякаш станал е господаря на вълните. А аз само се усмихвам тихо и шепна: "Защото морето отне характера на едно момче...". Така отива си и този ден, а със слeдващата зора аз идвам пак да чакам морето да покаже мечтите изгубени на едно момче.