Да усещам устните ти...
Аромата ти когато ме прегърнеш...
Да срещна лешниковия ти поглед,
в които откривам себе си...
Какво усещане е само..
твоите устни докосващи моите.
Какво чувство да срещна погледа ти..
и да видя как малка усмивка се появява
на лицето ти.
Каква емоция ..
нежно с ръце до себе си да ме притиснеш.
Усещаш ли сърцето ми как бие..
щом ти си до мен..
Виждаш ли пламъкът в очите ми..
който се появява щом ти си до мен.
Можеш ли да почувстваш радоста ми...
от всяка дума споделена в разговорите ни.
Безумна ли съм, че искам да запазя този трепет?!
Да го превърна в буря?!
Да ти покажа.. да ти дам..
Всичко, което пожелаеш.
Луда ли съм, че изпитвам такава нужда да си до мен... ?!
Не искам отговор аз го виждам в очите ти изумени...
Как едно момиче може така да изглупее... и да не съжелява!
Един миг..
ми подаряваш.
А аз се нуждая от повече...
Но споделени с теб.. там в уречения час.
Когато ти ме чакаш, за да ме прегърнеш...
