Далеч...

Не виждам смисъла на тази игра.
Така болезнено звучи,
когато изричаш името на любовта.
Боли ужасно, когато ме целуваш,
защото знам, че повече няма да те видя.
Ще си тръгнеш и аз ще остана отново сама.
От тъгата пленена,
от самотата опиянена.
Със сълзи горчиви се събуждам
в празното легло.. Така студено е без теб...

Кажи ми какво да сторя.
Как да спра мислите си да ме връщат към теб...
Да спра да чувствам любовта.
Помогни ми да те забравя?
Това сега желая!

Далеч от този сън искам да съм.
Ключът на златната клетка ми дай.
Аз не съм твоя, нито ти мой.
Заслужавам свободата си.
Заслужавам да бъда обичана.
Макар и в сърцето ми да си само ти...

Мъката в душата ми е непоносима...
Помогни ми да те забравя!!!

With L.O.V.E.

Тъжно звучи, нали?
Нима не чуваш?
Заслушай се в тишината
и тя умее да говори.
А тя го прави с любов...

Какво не ми ли вярваш?
Аз го чувам , ...това леко нашепване.
Така кристално чиста е вярата в любовта.
Нима отново се колебаеш?

Караш ме да се съмнявам в теб?
Дали мога да ти вярвам?
Не знам звучи опасно.
Като игра, която ще загубя...

Това ли искаш?
Нима си дълбоко обеден?
А аз не...
Влюбена може би, но не сега!

Е, какво сега?
Ти си влюбен в очите ти чета...
А дали аз съм или си играя?
Май те обърках, нали?!

Това е всичко, с което мога
да ти помогна.
Тишината умее да говори!
А тя го прави с любов..