А дали...

Бих ли могла да забравя?
Така дълбоко наранена след теб останах...
Можеш ли да ми кажеш защо така си игра
виждайки какво се случва?!
Като обсебена бях и все още съм.
Принадлежиш на друга,
а аз искам да съм твоя.

Това ли бе ти? Една лъжа?!
Писна ми тази игра.. исках да сложа края и с теб.
Да бъда с някой и да бъде истинско...
А дали точно това не беше грешката ми?!

От теб май исках прекалено много ..
Исках ли?! Дори не можах да разбера получих ли изобщо нещо....
Или просто ми затвори очите задоволявайки себе си ...
Защо душата ми се радваше, а сега стене.
Познавам тази болка.. А дали ще избягам някога от нея?

Не ги усетих.. Пеперудите липсваха.
Може би за това излъгах се че този път няма да плача...
Но защо сега я усещам същата пронизителна болка.
Мислех че си е отишла, но сгреших отново...
Усещам я така непоносима.

Пари! Изгаря ме! Тук е!
Мразя я ! Непоносима е!
Защо отново?! Аз не исках много....
Само малко спокойствие...

Колебание, копнеж, неизпълнено желание..
Защо всичко продължава.. И сълзите не спират да се стичат..
А дали пък не беше дъжда....?!

Не знам какво да правя.
В лабиринт се лутам без посока.
Като прашинка носена от вятъра без посока, без дом.
Без път по, който да се върне.
Без някой, който да я чака.
Търсеща себе си ....

Защо страда сърцето ми,
защо и разумами страда тихо.
Какво ми трябва, а все още не знам
какво да направя, за да го намеря.
А дали ще го открия...?

Така обляни в сълзи леко затварям
очи какво ли ще ми доне се утрешния ден...

{А дали Грозното пате ще открие Онзи, който ще го превърне в Лебед.... <3 ? }