Красивата наисвност...

‎Така лесно сърцето се лъже.. Обгръща всеки скъп момент, носещ сладка болка. До кога така наивно ще повтаря тези грешки... Заблуждава и тази светлина, че ще и даде така желаната приказна история. И само като част от приказка с неясен край идва любовта..
Като сутрешна мъгла и лека пролетна роса.. така игриво идва трепета любовен. Една лъжа, така красиво описваща желаното щастие.. Приказвка опияняваща като чаша коняк... Топлина дадена за малко, изкушаваща, тровеща... единсвтена.. Една история... една тъга.. страст и накрая стардание... Нежелая тези окови, но копнея за огъня, който запалваш в сърцето ми...
Не мога без щастието, но искам да избягам от страха....
Красива е наисността ми, описва те така прекрасен, а мен така безумно и глупаво прехласната по теб ... Като малко дете съм, признавам си! Пред теб и аз не мога да се сдържа..
Губя мислите си .. подчинявам се на теб и всяка твоя прищявка изпълянвам без проблем.. чакаща от теб да получа малка доза щастие....
Колко лесно се лъже едно сърце..

Колко лесно е да му дадеш малко топлина.. Да съединиш част от него, за да го разбиеш след това на много повече парчета... Всчико ще бъде наред.. Когато всичко свърши... А края идва тогава когато се събудиш от съня и видиш колко глупаво изглеждаш в действителност ...
И през сълзи ще се спусне от лицето само една - единствена последна усмивка, защото знаеш, че всичко вече е свършило...