Бавно...

Затварям бавно очи.
Мислите ми са обвързани с тишината.
С леки стъпки идва ноща,
а с нея чакам и теб.
Бавно ускорява се дишането.
Тясно става леглото.
Сладък шепот оставят следите ти.
Идваш. Знам го!
Усещам ръцете ти.
Обгръщат ме нежно.
Ах, колко копнеех за този миг.
Чаках тази нощ
толкова дълго.
Страст, сласт...
...мммм...
Ах, желан сън.
Сънувана мечта...
Ти си тук и твоя съм аз.
О, нощ!
Не си отивай,
с теб и неговите ласки
ще ме напуснат!
Проклета да си Луна потайна!
Проклета да си
сестрице нощна и прости ми!
Сърцето ми е омагьосано
и тялото владее го чужда стихия.
Как чаках я тази магия.
И той дойде при мен.. Както обеща...
Ах, нощ.. ах, прекрасна нощ...


...Слети две тела в ноща
слушат те песента на тъжната луна...

А дали...

Бих ли могла да забравя?
Така дълбоко наранена след теб останах...
Можеш ли да ми кажеш защо така си игра
виждайки какво се случва?!
Като обсебена бях и все още съм.
Принадлежиш на друга,
а аз искам да съм твоя.

Това ли бе ти? Една лъжа?!
Писна ми тази игра.. исках да сложа края и с теб.
Да бъда с някой и да бъде истинско...
А дали точно това не беше грешката ми?!

От теб май исках прекалено много ..
Исках ли?! Дори не можах да разбера получих ли изобщо нещо....
Или просто ми затвори очите задоволявайки себе си ...
Защо душата ми се радваше, а сега стене.
Познавам тази болка.. А дали ще избягам някога от нея?

Не ги усетих.. Пеперудите липсваха.
Може би за това излъгах се че този път няма да плача...
Но защо сега я усещам същата пронизителна болка.
Мислех че си е отишла, но сгреших отново...
Усещам я така непоносима.

Пари! Изгаря ме! Тук е!
Мразя я ! Непоносима е!
Защо отново?! Аз не исках много....
Само малко спокойствие...

Колебание, копнеж, неизпълнено желание..
Защо всичко продължава.. И сълзите не спират да се стичат..
А дали пък не беше дъжда....?!

Не знам какво да правя.
В лабиринт се лутам без посока.
Като прашинка носена от вятъра без посока, без дом.
Без път по, който да се върне.
Без някой, който да я чака.
Търсеща себе си ....

Защо страда сърцето ми,
защо и разумами страда тихо.
Какво ми трябва, а все още не знам
какво да направя, за да го намеря.
А дали ще го открия...?

Така обляни в сълзи леко затварям
очи какво ли ще ми доне се утрешния ден...

{А дали Грозното пате ще открие Онзи, който ще го превърне в Лебед.... <3 ? }

Красивата наисвност...

‎Така лесно сърцето се лъже.. Обгръща всеки скъп момент, носещ сладка болка. До кога така наивно ще повтаря тези грешки... Заблуждава и тази светлина, че ще и даде така желаната приказна история. И само като част от приказка с неясен край идва любовта..
Като сутрешна мъгла и лека пролетна роса.. така игриво идва трепета любовен. Една лъжа, така красиво описваща желаното щастие.. Приказвка опияняваща като чаша коняк... Топлина дадена за малко, изкушаваща, тровеща... единсвтена.. Една история... една тъга.. страст и накрая стардание... Нежелая тези окови, но копнея за огъня, който запалваш в сърцето ми...
Не мога без щастието, но искам да избягам от страха....
Красива е наисността ми, описва те така прекрасен, а мен така безумно и глупаво прехласната по теб ... Като малко дете съм, признавам си! Пред теб и аз не мога да се сдържа..
Губя мислите си .. подчинявам се на теб и всяка твоя прищявка изпълянвам без проблем.. чакаща от теб да получа малка доза щастие....
Колко лесно се лъже едно сърце..

Колко лесно е да му дадеш малко топлина.. Да съединиш част от него, за да го разбиеш след това на много повече парчета... Всчико ще бъде наред.. Когато всичко свърши... А края идва тогава когато се събудиш от съня и видиш колко глупаво изглеждаш в действителност ...
И през сълзи ще се спусне от лицето само една - единствена последна усмивка, защото знаеш, че всичко вече е свършило...

Ако можеше....

Ако можеше да видиш копнежа в очите ми...
Да прочетеш за желанието, което раждаш в мен...

Но всичко тъй скрито е в мен дълбоко.
Пазя го дори и от себе си.
Крия самотата, страстта,
желанието да бъда твоя...
Ако можеше да видиш отвъд мен...

Колко хубава е обвивката на шоколад,
който всички харесват...
Толкова сладък и разтапящ.
Точно това което всички искат...
Ако можеше да се разчупи този стандарт...
Да видиш отвъд обвивката.

С наивен поглед..
Като дете криещо най - големия си копнеж...
Така от теб аз скривам какво имам да ти разкажа...
Само за миг ако можеше да видиш каква бях аз....

Изгубена в безкаря ..
В еднаквия ден... как всичко си прилича...
Загубвам се сред всикчо това.
Без възможност да ме намериш...
Ако можеше поне времето да спре
да ти покажа къде съм аз ...

Само ако можеше да разбереш различното от познатото...

Когато..

Можеш ли да почувстваш песента на птиците

когато всичко е утихнало...

Можеш ли да усетиш полъха на вятъра

когато си част от водата...

Можеш ли да прегърнеш морето

когато виждаш неговата болка...

Аз мога ... Когато видя морето тъжно

да протегна ръка към него!

Аз знам .. Когато видя рибите в безркайната синя шир

те следват посоката на вятъра!

Аз искам.. Когато чуя някоя приказна история

от птиците разказана копнея да я изживея! 

Когато съм до теб страхът надделява..

Тази хармония ме обгръща.

Когато съм далеч... всичко бавно изчезва

заедно с теб...

Дори в мислите ми когато спя аз пак те търся ...

Когато чуя песента на птиците,

Когато видя историята на вятъра,

Когато се докосна до болката на морето

Аз виждам теб

и моята мъка удавена в сълзи....