Диалогът

Случи се в един сън ти бе до мен в дъжда

и помня само малката открадната целувка с цвят на орхидея..

Така се случи ума си загубих..

По едно момиче с хубави очи и тайнствена усмивка....

Малък е спомена за този сън и тъй кратко бе...

Уплашен бях не бих го скрил.

Но беше истиснко!

И ти с мен съгласи се тъй плаха,

че случило се е било.

А колко глупав бях, чудих се какво да ти кажа.

Как да обесня, че този миг само част от една приказка.

Като сън си беше този миг... и знаеш ли не бих го заменил за друг!

Възхищавам се сега.. Как виждам лицето ти да сия е...

Как щом видя усмивката ти и усетя устните ти сърцето ми се радва,

че те има и тъй малка в мен се сгушваш...

....

Помня първата целувка и как се чудих как да те заговоря...

Чудих се какво да ти отговоря.

Дали бе истина или само ми се е сторило,

че леко допираш устните си до моите.

Дълго неповярвах и чувайки, че ти се иска да се повтори

Не знаех какво да кажа.... Този миг бе сън и за мен ...

Трептях в ръцете ти ... дали от страх ?! Не!

Вълнение с лек привкус на радост.

Щастлива в твоите ръце...

....

Така случват се нещата с романтичен жест...

Привкус на любимите цветя.

Една целувка караща света да се завърти на обратно.

Един миг превръщат реалностга във вечност.

Това я тя любовта - малко капризна, малко скрита..

Като един нежен разговор между Него и Нея...

Върви си...

Тръгна си.. Опитах да те спра, но не успях.
Върви си .. Какво друго да ти кажа..
Исках те, но знаех че не би се задоволил с такава като мен.

Какво да кажа? - Признавам си боли ме.
Признавам си сгреших .
Не исках да повярвам, че стана така..
Щом за първи път те видях знаех, че трябва да се пазя..
Но не успях да се предпазя....

И ти го каза: "Не съм за теб!".
Но не разбрахме и двамата, че по подходящ няма да намерим..
Боли ме, но не искам да крещя...
Сърцето ми се къса дори при мисълта за теб,
но не ми се плаче...

Нямам сили да се боря за теб...
Защо да искам някой, който мен не ме иска.
Защо да се залъгвам, че съня мечтан ще стане релност.
Струва ли си ?! Не, естествено!!

Не съм щастлива.. Не си струва да се лъжа.
Дали с теб бях ?! - Не, но бях сигурна в теб.
Виждах теб до мен и виждах нещо красиво.
Виждах мен до теб и виждах нещо различно.

Но явно е било лъжа.
В какво ли огледало съм гледала.
Едва ли е онова, в което сега очите ми се
спират с въпроса: "Мисля, че го разбирам! Не съм достойна!"

Лъжа след лъжа.. Това шепти ми разочарованието.
Върви си .. какво друго да ти кажа ...

Върви си и бъди щастлив, а мен остави да страдам
и сама го мога.. не ми е нужна твойта помощ!

Loneliness...

Усещам как кръвта ми бавно замръзва..
Чудя се заради настъпилата зима ли е така
или заради сърцето, което вече не усещам да бие?!
Какво обърках?
С какво сбърках?
Сама съм и се моля това да е само лош кошмар...

Сън, от който се моля да избягам..
Всяка нощ събуждам се обляна в сълзи
от собствения си вик за помощ...
Късно ли и аз да изрека тези думи да помоля някой
да ми подаде ръка...
Не беше ли жесток начина, по който научих този урок?

Въпроси .. Хиляди въпроси без отговор...
Малка съм мисля си аз..
Или пък съм достатъчно голяма,
за да търся разрешение на дилемата...
Заблуда, мъгла.. с привкус на разочарование.
Това намира се в душата ми.. нищо смислено...
Но много болезнено..

Усещам как всичко в мен замръзва..
От студа навън ли е или защото
ти не си домене вече..
Исках .. Знам какво исках и какво искам...
И сега съжелявам ужасно много за тази грешка....

Грешка с лек привкус на товите устни...