Върви си...

Тръгна си.. Опитах да те спра, но не успях.
Върви си .. Какво друго да ти кажа..
Исках те, но знаех че не би се задоволил с такава като мен.

Какво да кажа? - Признавам си боли ме.
Признавам си сгреших .
Не исках да повярвам, че стана така..
Щом за първи път те видях знаех, че трябва да се пазя..
Но не успях да се предпазя....

И ти го каза: "Не съм за теб!".
Но не разбрахме и двамата, че по подходящ няма да намерим..
Боли ме, но не искам да крещя...
Сърцето ми се къса дори при мисълта за теб,
но не ми се плаче...

Нямам сили да се боря за теб...
Защо да искам някой, който мен не ме иска.
Защо да се залъгвам, че съня мечтан ще стане релност.
Струва ли си ?! Не, естествено!!

Не съм щастлива.. Не си струва да се лъжа.
Дали с теб бях ?! - Не, но бях сигурна в теб.
Виждах теб до мен и виждах нещо красиво.
Виждах мен до теб и виждах нещо различно.

Но явно е било лъжа.
В какво ли огледало съм гледала.
Едва ли е онова, в което сега очите ми се
спират с въпроса: "Мисля, че го разбирам! Не съм достойна!"

Лъжа след лъжа.. Това шепти ми разочарованието.
Върви си .. какво друго да ти кажа ...

Върви си и бъди щастлив, а мен остави да страдам
и сама го мога.. не ми е нужна твойта помощ!