Tuesday, October 23, 2012

Part VI

Път рисуват звездите .
Чертаят романтична история.
За него си мечтае малкото дете, а той
я чака да мине по моста и да са заедно.

Да помян го това момиче,
как стоеше и плаче саотно на кея.
Как скърби за отминалите дни.
Страдааше, но мълчеливо.

Подминаваха я, а понякога  я спираха,
но тя не пожела никого.

Опита се да си играе, но щом си бил играчка трудно
е да бъдеш играч щом имаш сърце.

И ето случи се така някой успя вниманието и да спечели.
С ласки душата и да стопли.
С нежност сълзите и да спре.

'Игра с нови правила' -  казва си тя.

Щастлива и замечтана с песента на птиците събужда се,
в прегръдките на нейното момче.

Всяка малка стъпка има си цена.
Всяка надежда,  всеки порив към щастието, всяка
въздишка и нова наслада.

'Когато знаеш какво може да ти струва това .. да се чувстваш
щастлива  би ли си позволил да опиташ?' -  това запитая той когато
на един и същи бряг бяха стъпили,  а отговорът бе:
'Да, защото не става въпрос вече само за мен!'

Когато знаеш, че може да заболи по - силно пак поемаш риска.
Щастието е висока цена, която всеки би платил.

Дори тя... момичето, което стои на кея с нейния вечен приятел морето...

                               

Saturday, February 11, 2012

Един миг...


Да усещам устните ти...

Аромата ти когато ме прегърнеш...
Да срещна лешниковия ти поглед,
в които откривам себе си...

Какво усещане е само..
твоите устни докосващи моите.
Какво чувство да срещна погледа ти..
и да видя как малка усмивка се появява
на лицето ти.
Каква емоция ..
нежно с ръце до себе си да ме притиснеш.

Усещаш ли сърцето ми как бие..
щом ти си до мен..
Виждаш ли пламъкът в очите ми..
който се появява щом ти си до мен.
Можеш ли да почувстваш радоста ми...
от всяка дума споделена в разговорите ни.

Безумна ли съм, че искам да запазя този трепет?!
Да го превърна в буря?!
Да ти покажа.. да ти дам..
Всичко, което пожелаеш.

Луда ли съм, че изпитвам такава нужда да си до мен... ?!
Не искам отговор аз го виждам в очите ти изумени...
Как едно момиче може така да изглупее... и да не съжелява!

Един миг..
ми подаряваш.
А аз се нуждая от повече...
Но споделени с теб.. там в уречения час.
Когато ти ме чакаш, за да ме прегърнеш...