Път рисуват звездите .
Чертаят романтична история.
За него си мечтае малкото дете, а той
я чака да мине по моста и да са заедно.
Да помян го това момиче,
как стоеше и плаче саотно на кея.
Как скърби за отминалите дни.
Страдааше, но мълчеливо.
Подминаваха я, а понякога я спираха,
но тя не пожела никого.
Опита се да си играе, но щом си бил играчка трудно
е да бъдеш играч щом имаш сърце.
И ето случи се така някой успя вниманието и да спечели.
С ласки душата и да стопли.
С нежност сълзите и да спре.
'Игра с нови правила' - казва си тя.
Щастлива и замечтана с песента на птиците събужда се,
в прегръдките на нейното момче.
Всяка малка стъпка има си цена.
Всяка надежда, всеки порив към щастието, всяка
въздишка и нова наслада.
'Когато знаеш какво може да ти струва това .. да се чувстваш
щастлива би ли си позволил да опиташ?' - това запитая той когато
на един и същи бряг бяха стъпили, а отговорът бе:
'Да, защото не става въпрос вече само за мен!'
Когато знаеш, че може да заболи по - силно пак поемаш риска.
Щастието е висока цена, която всеки би платил.
Дори тя... момичето, което стои на кея с нейния вечен приятел морето...
Tuesday, October 23, 2012
Part VI
Публикуван от My little world в 4:25 AM 0 коментара
Saturday, February 11, 2012
Един миг...
Аромата ти когато ме прегърнеш...
Да срещна лешниковия ти поглед,
в които откривам себе си...
Какво усещане е само..
твоите устни докосващи моите.
Какво чувство да срещна погледа ти..
и да видя как малка усмивка се появява
на лицето ти.
Каква емоция ..
нежно с ръце до себе си да ме притиснеш.
Усещаш ли сърцето ми как бие..
щом ти си до мен..
Виждаш ли пламъкът в очите ми..
който се появява щом ти си до мен.
Можеш ли да почувстваш радоста ми...
от всяка дума споделена в разговорите ни.
Безумна ли съм, че искам да запазя този трепет?!
Да го превърна в буря?!
Да ти покажа.. да ти дам..
Всичко, което пожелаеш.
Луда ли съм, че изпитвам такава нужда да си до мен... ?!
Не искам отговор аз го виждам в очите ти изумени...
Как едно момиче може така да изглупее... и да не съжелява!
Един миг..
ми подаряваш.
А аз се нуждая от повече...
Но споделени с теб.. там в уречения час.
Когато ти ме чакаш, за да ме прегърнеш...
Публикуван от My little world в 7:42 AM 1 коментара