Единствена...

Знаеш ли какво е да си Слънце?

Знаеш ли какво е да даваш без да искаш?

Знаеш ли какво да плачеш и да си сам?

Знаеш ли какво е да чувстваш някой като приятел,

а той да те разочарова?

На тези въпроси отговорите знам, но последния

аз ти го причиних...

Бих се оправдала, бих изрекла на хиляди езици стотици молитви

и жалби за прошка, но сама не бих си простила...

Знам какво е да си приятел и знам защото го направих...

А най - лошото е, че всичко е заради простата ми злоба...

Като грешница пред клада пред теб заставам

и се моля някой ден да ми простиш Единствена моя...

Аз просто съм такава, когато зная че с някой любим

дълъг път ще ни дели...

~~~

Знаеш ли какво е от наивна гордост приятел верен да загубиш?

My sweet unknown...

Какво тайнство е танцът?...
Една игра .. безмълвен допир...
Разговор на две тела обладани
от ритъма нощен....

Каква магия крие в себе си?
Малко дръзка с малко страст...
Пламенен опит за задържане на
неговото внимание....

Усещам как погледа му гали цялото ми тяло...
Как леко с устни ме разсъблича.
Цялата изгарям. Той е огнената стихия, която ме облада.

Моя страстен танц..... С моя сладък непознат!

Срещата...

В уречения час
сякаш по навик сърцето ми
започва да бие ускорено,
а очите ми те търсят в полумрака...
Аз винаги подранявам ..
Часът е един и същ
и ти си тук винаги на време,
но да те чакам ми доставя удоволствие...

Малки стъпки правя към теб,
когато те видя...
Леко устни извиваш в усмивка,
когато усетиш, че прстъпвам към теб.
Нежно вятъра косата ми разрошва,
нежно с пръсти хващаш ми ръката.

Всянка потънали сме двама.
Двете ни тела едно до друго
слети са сега.
Нежно устни впиваш в кожата ми...
Наслада носи ми аромата ти огнен...
Неописуемо удоволствие тялото ти
в моето поражда...

Очите ми леко се затварят...
Подчиняват се на ритъма на тялото.
Устните си леко захапвам ...
Леко в края им - божествено...
Тялото ми следва твоето .
Всеки тласък.. всеки удар...
Като танц.. Греховен танц.

В уречен час.. като понавик...
Тайна среща с теб прави си ...
Страст субъжда всяка твоя част у мен,
щом те видя те и като лист трепери голото ми тяло...

Усещам нуждата да ме сграбчиш..
Да бъда твоя.. да бъдеш с мен едно.
Нежно вгушена в теб
безсилна оставяш ме.
Щастлива и грижливо приспиваш ме
с ласки...

На греха отдадох се и с теб го споделих....
На тази среща от уречения час....

3-те гряха...

7-дем са земните гряха,

но само по 3 спотайват се

във всяка жена.

За себе си пазя похот, завист и гняв.

3-те неща, които подчиняват

сърцето, душата и тялото ми.

Но и с трите вече се простих...

3 мига, 3 гряха.. едни сини очи...

Взеха душата ми и сега

изпълнена съм само с гняв.

Отнеха ми сърцето

и сега се лутам, търся онова осещане за страст...

Откраднаха ми всичко ...

Остана ми само тъжния черен поглед, който

следва завистливо всяка твоя ласка...

Всяка твоя милувка...

Всеки сладострастен поглед,

който небесните ти очи пращат на нея...

За нея..

Малък трепет
залък нежност.
Сладкък копнеж
глътка сигрност.
Страст...
жажда.
Игра на думи
обладаващи душата.
Жестове в хаотичен ред
объркващи...пленяващи.

Малка стъпка
голяма крачка.
Нежна усмивка
страстна милувка.
Чаша вино..
Опит за утоляване
на новата емоция.

Залък копнеж
глътка нежност.
Галещ слънчев лъч
топлеща лунна светлина.

Малък, сладък трепет.
Залъг, залъгана жажда.
Нежност. Копнеж. Страст.

Вплетени в Любов.

Tъй млада..

Тъй млада и наивна... Тъй игрива и грижовна.

Сладка, неочаквана. Понякога и дразнещо пареща.

Малък трепет даряващ цял миг на нежна вечност.

~~~

Видях искрата и крих я в себе си.

Сега хванал си ме за ръка и нежно гледам те.

Мечта, сън, копнеж... Може би нетраен,

но силен като прегръдката ти.

Нежен като думите ти,

дразнещо приятен като устните ти.

Така ли случи се.. тъй млада и наивна..

Дали любов да си позволя да я нарека?!

~~~

Танц, смях.. Споделена милувка.

Спор, кавга.. Горчив спомен.

И всичко завършва със смях.

Трепет, упрек, малка игра.

Усмивка, тъга, неочаквана развръзка.

Нежен поглед, страстна целувка...

Един миг скрит в твоите ръце.

~~~

Любов, тъга.. Мрак и светлина.

В тях ражда се страха от Любовта.

Не искана, отричана, скривана..

И все пак така желана ...

Моята алтернатива...

Мразя те -Искам да го изкрещя!
Но устните ми единствено шепнат - Обичам те!
Защо ми се случва, сърцето ми тъжи?..
Иска да е с теб,а ти на други го даваш.

Искам те - знаеш го!
И те нямам - хилеш се надменно!
Защо не мога без ръцете ти?..
Без теб получавам голяма доза болка.

Ти си моето лекарство..
И моята болест...
За жалост това го знаеш.
Много добре при това.

Гняв, злоба.. жестокост - пропиват се в мен.
Дом намират в сърцето ми.
Те знаят, че няма да ги изгоня..
Няма да ги сменя за нещо по лъскаво.

Искам нещо истиснко!
Искам теб!
Мразя те - Искам да го изкрещя!
Но устните ми единствено шептят - Обичам те!

Най- подходящата за мен алтернатива!
Това си само ти....

Глътка спомен...

Бавно устните отпиват от отлежалото вино.
Бавно мислите връщат се далеч в младостта,
когато на место чудното пиво усещаха се твоите устни - Любов.

Ах, Небеса, как пазите мълчеливо тези спомени...
С чаша вино сега припомняте ми ги.

С какво нетърпение, сърцето ми младо срещаше онези сини очи.
Те караха ме да танцувам, да се смея, да празнувам.
Сърцето ми трептеше.
Първа любов да озари душата...
Ах, вино отровно защо припомняш ми любовта?!

Отпивам с мъка старото вино,
носещо аромата на любовта.

Как да забарвя тоз' трепет на първата целувка.
Сега пия за нея и виждам как собственото ми дете
влюбено гледа към звездите тайнствени.

Ах, Небеса oмайни! Покажете и колко е непредсказуем е света
и пазете младото влюбено сърце, както преди време с мене сторихте.

Любов и тъга... Това донесе ми младостта.
Момиче със светли очи и един вълшебен спомен.
С вас, Небеса споделям сега мъката за любимата
ми грешка.
Че влюбих се вдигам наздравица, с туй вино червено
за спомена от една магия.

Диалогът

Случи се в един сън ти бе до мен в дъжда

и помня само малката открадната целувка с цвят на орхидея..

Така се случи ума си загубих..

По едно момиче с хубави очи и тайнствена усмивка....

Малък е спомена за този сън и тъй кратко бе...

Уплашен бях не бих го скрил.

Но беше истиснко!

И ти с мен съгласи се тъй плаха,

че случило се е било.

А колко глупав бях, чудих се какво да ти кажа.

Как да обесня, че този миг само част от една приказка.

Като сън си беше този миг... и знаеш ли не бих го заменил за друг!

Възхищавам се сега.. Как виждам лицето ти да сия е...

Как щом видя усмивката ти и усетя устните ти сърцето ми се радва,

че те има и тъй малка в мен се сгушваш...

....

Помня първата целувка и как се чудих как да те заговоря...

Чудих се какво да ти отговоря.

Дали бе истина или само ми се е сторило,

че леко допираш устните си до моите.

Дълго неповярвах и чувайки, че ти се иска да се повтори

Не знаех какво да кажа.... Този миг бе сън и за мен ...

Трептях в ръцете ти ... дали от страх ?! Не!

Вълнение с лек привкус на радост.

Щастлива в твоите ръце...

....

Така случват се нещата с романтичен жест...

Привкус на любимите цветя.

Една целувка караща света да се завърти на обратно.

Един миг превръщат реалностга във вечност.

Това я тя любовта - малко капризна, малко скрита..

Като един нежен разговор между Него и Нея...

Върви си...

Тръгна си.. Опитах да те спра, но не успях.
Върви си .. Какво друго да ти кажа..
Исках те, но знаех че не би се задоволил с такава като мен.

Какво да кажа? - Признавам си боли ме.
Признавам си сгреших .
Не исках да повярвам, че стана така..
Щом за първи път те видях знаех, че трябва да се пазя..
Но не успях да се предпазя....

И ти го каза: "Не съм за теб!".
Но не разбрахме и двамата, че по подходящ няма да намерим..
Боли ме, но не искам да крещя...
Сърцето ми се къса дори при мисълта за теб,
но не ми се плаче...

Нямам сили да се боря за теб...
Защо да искам някой, който мен не ме иска.
Защо да се залъгвам, че съня мечтан ще стане релност.
Струва ли си ?! Не, естествено!!

Не съм щастлива.. Не си струва да се лъжа.
Дали с теб бях ?! - Не, но бях сигурна в теб.
Виждах теб до мен и виждах нещо красиво.
Виждах мен до теб и виждах нещо различно.

Но явно е било лъжа.
В какво ли огледало съм гледала.
Едва ли е онова, в което сега очите ми се
спират с въпроса: "Мисля, че го разбирам! Не съм достойна!"

Лъжа след лъжа.. Това шепти ми разочарованието.
Върви си .. какво друго да ти кажа ...

Върви си и бъди щастлив, а мен остави да страдам
и сама го мога.. не ми е нужна твойта помощ!

Loneliness...

Усещам как кръвта ми бавно замръзва..
Чудя се заради настъпилата зима ли е така
или заради сърцето, което вече не усещам да бие?!
Какво обърках?
С какво сбърках?
Сама съм и се моля това да е само лош кошмар...

Сън, от който се моля да избягам..
Всяка нощ събуждам се обляна в сълзи
от собствения си вик за помощ...
Късно ли и аз да изрека тези думи да помоля някой
да ми подаде ръка...
Не беше ли жесток начина, по който научих този урок?

Въпроси .. Хиляди въпроси без отговор...
Малка съм мисля си аз..
Или пък съм достатъчно голяма,
за да търся разрешение на дилемата...
Заблуда, мъгла.. с привкус на разочарование.
Това намира се в душата ми.. нищо смислено...
Но много болезнено..

Усещам как всичко в мен замръзва..
От студа навън ли е или защото
ти не си домене вече..
Исках .. Знам какво исках и какво искам...
И сега съжелявам ужасно много за тази грешка....

Грешка с лек привкус на товите устни...