Какво правим когато боли?

Има много болки. Някой физически, други емоционални. Нанесени с любов или такива, който са като нож в гърба. За някой забравяме , а други колкото и да се опитваме да изтрием от съзнанието си не можем да преодолеем.
Звучи странно "Нанесени с любов"... Това е по скоро когато някой ни излъже, за да ни препази, а ние си затваряме очите или просто когато щастието ни е опиянило и нямаме желание да разваляме с нелепи колебания мигът - удоволствие. Но заслужава ли си?!?
Може би да... По добре една лъжа отколкото безброй сълзи ...
А какво стои от другата страна?!? Определено нещо, което никой не би си пожелал. Защо ли? Просто е! :
Срещнах едно момиче не отдавна, което бе доста сломено. Тъжно и наказващо себе си за това. Бе се влюбило в човек, който дори не я забелява поначина, който залужава тя. А тя се бе отказала от любовта си мислейки, че ще успее да се пребори със себе си! В началото си помислих, че е наивница, която не е разбрала любовта, която би предпочела да избяга вместо да се бори... Но тогава разбрах, че е готова на всичко, за да го види щастлив дори и тя да бъде далеч от него.. Завинаги!
Дълго стоях и гледах бедното момиче, което плачеше за човек, които дори собствените си думи не може да защити...Човек харесван толкова много, с поичтателки, чиито сърца разбива... Да звучи грубо и доста драматизирано, нали?
Но това се случва! Не е винаги момиче е персонажа с разбито сърце.. може и да е момче... Всеки може да бъде част от такава история. Ако се влюби, а в замяна загуби мечтата си...
Човека като личност, неговите чувства и емоции, това което смятa за важно... Поянкога склонността да си причиняваме болка моеж анистина да ни накара да се почувстваме самотни... Депресия - така наричаме състоянието, в което изпадаме осъзнавайки, че сме сами, но и ен искаме да продължим на пред, защото там далеч в миналото някога е имало любов и щастие...
Заслужава ли си човек да се влюби?!? Определено да!!! Нужно ли е да страда заради любовта си?!? Може би да. Така се учим да оценяваме, това което имаме! Но понякога живота ни поставя задачи, с които мислим, че можем да се справим. Но дали бихме могли да се спарвим или страстта ни ни прави още по слаби...Тогава просто си спомняме за онази мисъл "пусни любовта, ...евентуално тя ще се върне, ако не радвай се на нейното щастие".. Но ако нямаш сили да стоиш далеч от това, което обичаш?!? Тогава какъв е изхода?!?