Сълза

Всеки прави грешки, но не всички получават прошка....


Сълза, подир сълза от бузите се стича.
Играят сякаш като снежинките навън.
А в сърцето силна болка се усеща,
по силна дори от бурята снеговита.
Скърби душата.. пак остава сама.
И грешката е нейна!

Защо така  преобръща се живота?
Защо любовта преобръща всяка мисъл в безнадеждна?
Защо мислиш, че търсиш красотата,
а се оказва, че търсиш всеки проблем?
Защо вместо да цениш какво имаш мислиш
за онова "по - доброто" залъгвайки се, че го заслужаваш?

Сълза, подир сълза...
Какво си причини сама душата ми сега се чуди.
Да изкупи грешката си иска..
Не драма, не глупост, а любов!
Тя не иска много само някой да я обича!

Защо сме алчни?
Защо иска ме нещо повече?
Защо не забравяме какво имаме и мислим, че може и повече?

Сълза, подир сълза...
Защо така се случва..?
А отговорът се крие някъде дълбоко в разочарованието
на едно обещание...
Не всичко получаваме с бързината, с която си го пожелаваме.

А уж добрите неща става ли бавно???!!!
Може би ако вярваш в любовта си,
ако повярваш в нея и никога няма да останеш САМ.

Няма незаменими хора !
Има незаменима  любов!
Тази нашата, която те кара да плачеш, да се съмняваш !
Тази чистата, иронична! Тази, която се стремиш да предпазиш,
да скриеш!

А защо ли я гониш и я ограничаваш?
Тя е любов дай и криле и просто полети....

Сълза, подир сълза...
а защо ли?

Защото това е любовта да се бориш с някой, за да сте заедно
и времето изброено в дни, месеци.. или една малка година не променя
човека.. то променя съдбата.
Не промяната е важна, а причината да си с някой въпреки нея...
Колкото време е необходимо, за да се случи...
Да дадеш, за да получиш!

Това е любовта.. да си с някой въпреки него.