Диалогът

Случи се в един сън ти бе до мен в дъжда

и помня само малката открадната целувка с цвят на орхидея..

Така се случи ума си загубих..

По едно момиче с хубави очи и тайнствена усмивка....

Малък е спомена за този сън и тъй кратко бе...

Уплашен бях не бих го скрил.

Но беше истиснко!

И ти с мен съгласи се тъй плаха,

че случило се е било.

А колко глупав бях, чудих се какво да ти кажа.

Как да обесня, че този миг само част от една приказка.

Като сън си беше този миг... и знаеш ли не бих го заменил за друг!

Възхищавам се сега.. Как виждам лицето ти да сия е...

Как щом видя усмивката ти и усетя устните ти сърцето ми се радва,

че те има и тъй малка в мен се сгушваш...

....

Помня първата целувка и как се чудих как да те заговоря...

Чудих се какво да ти отговоря.

Дали бе истина или само ми се е сторило,

че леко допираш устните си до моите.

Дълго неповярвах и чувайки, че ти се иска да се повтори

Не знаех какво да кажа.... Този миг бе сън и за мен ...

Трептях в ръцете ти ... дали от страх ?! Не!

Вълнение с лек привкус на радост.

Щастлива в твоите ръце...

....

Така случват се нещата с романтичен жест...

Привкус на любимите цветя.

Една целувка караща света да се завърти на обратно.

Един миг превръщат реалностга във вечност.

Това я тя любовта - малко капризна, малко скрита..

Като един нежен разговор между Него и Нея...