Морето и момчето

Стоя на кея пак сама. Търся в морето някой любим. Минават хора и ме питат: "Дете защо стоиш?". Но за отговор дори не чакат. И те като бурните вълни си отиват. Вглеждам се в рибарите и виждам как празнуват заради богатия си улов. Поглеждам пак напред. Морето сякаш със залеза се сля и тaка аз виждам твоите коси. Времето напредва, а морето става неспокойно. И на него липса му някой любим. Чудят се отново хората защо по бурен сякаш станал е господаря на вълните. А аз само се усмихвам тихо и шепна: "Защото морето отне характера на едно момче...". Така отива си и този ден, а със слeдващата зора аз идвам пак да чакам морето да покаже мечтите изгубени на едно момче.