Part 3 --- The End

Нещо странно случи се. Не очаквано и пламенно. В дъжда очите блестят. В морето се вглеждам там болката горчиво се таи. Но някак и то прие усмивката на вечно тъжното дете. Морето пак е бурно, тъгата му е все тъй голяма. Момичето седи пак на кея. Очите и пак следят пътуващите кораби. Но в тях се вижда онзи, загубения в миналото блясък. По устните и се чете, че с мъката се е примирила. Във очите и сега се чете за отново намереното чувство. Дъждът вали, но тя стои на кея пак сама, чакаща залеза. Чудят се хората защо времето е тъй тъжно, защо морето е по бурно, сякаш и то плаче. А сълзите вече шепнят: "Сбогом, приятелю мой!" ~~~ Кея е вече опустял. Вечното тъжното момиче отдавна си е отишло. Кеят без нея ще празен. Но винаги ще пази място при себе си за тъжното момиче, оставило част от себе си в морето. А тя, детето ще вижда своя вечен другар в синия погледа на едно момче.

~~~

Нещо случи се веднъж. В дъжда, сред вълните бурни. Момичето с вечно вперен поглед в безкрая се усмихна отново, готова да се бори, за това което копнее.