Part 2

Морските вълни удрят се в пустите брегове.
Приказна симфония на самотата.
Вятъра приглася нежно.
Птиците любуват се на тая дивна песен,
носеща хармония.
На кея пак стои онова самотно момиче с поглед
чакаш някой в безкрая.
Хората отново минават покрай нея,
без да я видят.
Отричайки тъгата й.
Идват и си тръгват
като сълзите стичащи се по бузите
на детето гледащо морето.
По лицето му се среща все същата мъка,
но място е открила и една малка "целувка".
Очите му споделят за примирената му душа,
а тя "целувката" за любовта в сърцето му.