Здравейте Сър,
надали очаквате да видите поредното жалване от мен...
Е, аз вече нямам сили да се моля!
Как сте?? Без мен живота е по- хубав, нали?
Същото бих искала да кажа и аз: Че без вас се чувствам прекрасно!
Но уви... душата и сърцето ми тлеят от болка, опожарени от непримиримостта
си да се променят, защото някой ги обича....
Обичах те ме, нали Сър?
Макар нито веднъж да не го казахте и да ви беше страх да ви попитам именно това
аз знам, че ме обичахте.. За това останахте с мен, за това се въртяхте с мен в моя омагьосан
кръг.
Жалко, че настъпи миг, в който не ми стигахте и исках повече исках нещо по серизоно...
А с това си желание Ви уплаших и вие се дръпнахте...
Така ли не разбрахте, че не ми е приятно да ми казвате "Лека нощ", а след това да говорите с часове с някой друг.. Че не мми харесва да криете неща от мен, да криете мен от света....
Болеше ме всеки път щом поисках да съм до теб, а ти бягаше... Ядосвах се и правих сцени..
Всеки път щом се почувствах унизена... Много са, нали? Аз помян всичките....
А знаеш ли бях ужасно щастлива с теб... УЖАСНО!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Пиша и плача... Казах "Добре" и гледах как те пуснах да си тръгнеш.. Теб, моето щастие!!!
Пак ще изовкаш, чувам ви Сър: Ооо. писна ми от тая драма!
А аз да ти казвам какво не е наред, а ти да ми казваш, че вината е все моя.... Не ти си глупака,
а аз.. Исках от теб прекалено много!
Все пак хиляди пъти ми повтори, че не съм най - доброто за теб... Защо ме излъга тогава, че съм най - хубавото, което ти се е влучвало... ще цитирам "Щастие мое" ....
Съжалявах и страдах, защото изгубих всичките ти смс-и .. сега не знам да се радвам ли???
Те са доказателство, че ме лъжеше постоянно.... Повтаряше ми как да ми вярваш, как ???!!!!
Обичам тееееееееееее, ужaсно много и сега стена в съня си и се събуждам и гледам телефона си да не ме е събудил той.. защото ти си искал да ме чуеш, но не и той като душата ми е празен...
Липсваше ми през всичките тези месеци от деня, в който тръгнахем до момента, в който ми каза, че ме оставяш.... Не бях ти се наситила изобщо .. и за секунда даже.. колкото пъти
правих крачка към теб ти бягаше и виновна бях само аз...
Благодаря ти само за едно почти станах като теб, но ти си ртъгна в момент, в който не бях загубила себе си съвсем.. и имам приятелите си .. Внимавай да не загубиш своите, защото иманно това правиш....
Не мога без вас, Сър!
Искрено Ваша,
драматичното ви красиво момиче, наричано преди
"Ваше гадже"
P.S. I love you...
Saturday, August 24, 2013
Писмо до моя любим
Публикуван от My little world в 11:49 AM 0 коментара
Monday, January 28, 2013
Сълза
Всеки прави грешки, но не всички получават прошка....
Сълза, подир сълза от бузите се стича.
Играят сякаш като снежинките навън.
А в сърцето силна болка се усеща,
по силна дори от бурята снеговита.
Скърби душата.. пак остава сама.
И грешката е нейна!
Защо така преобръща се живота?
Защо любовта преобръща всяка мисъл в безнадеждна?
Защо мислиш, че търсиш красотата,
а се оказва, че търсиш всеки проблем?
Защо вместо да цениш какво имаш мислиш
за онова "по - доброто" залъгвайки се, че го заслужаваш?
Сълза, подир сълза...
Какво си причини сама душата ми сега се чуди.
Да изкупи грешката си иска..
Не драма, не глупост, а любов!
Тя не иска много само някой да я обича!
Защо сме алчни?
Защо иска ме нещо повече?
Защо не забравяме какво имаме и мислим, че може и повече?
Сълза, подир сълза...
Защо така се случва..?
А отговорът се крие някъде дълбоко в разочарованието
на едно обещание...
Не всичко получаваме с бързината, с която си го пожелаваме.
А уж добрите неща става ли бавно???!!!
Може би ако вярваш в любовта си,
ако повярваш в нея и никога няма да останеш САМ.
Няма незаменими хора !
Има незаменима любов!
Тази нашата, която те кара да плачеш, да се съмняваш !
Тази чистата, иронична! Тази, която се стремиш да предпазиш,
да скриеш!
А защо ли я гониш и я ограничаваш?
Тя е любов дай и криле и просто полети....
Сълза, подир сълза...
а защо ли?
Защото това е любовта да се бориш с някой, за да сте заедно
и времето изброено в дни, месеци.. или една малка година не променя
човека.. то променя съдбата.
Не промяната е важна, а причината да си с някой въпреки нея...
Колкото време е необходимо, за да се случи...
Да дадеш, за да получиш!
Това е любовта.. да си с някой въпреки него.
Публикуван от My little world в 4:56 AM 0 коментара
Tuesday, October 23, 2012
Part VI
Път рисуват звездите .
Чертаят романтична история.
За него си мечтае малкото дете, а той
я чака да мине по моста и да са заедно.
Да помян го това момиче,
как стоеше и плаче саотно на кея.
Как скърби за отминалите дни.
Страдааше, но мълчеливо.
Подминаваха я, а понякога я спираха,
но тя не пожела никого.
Опита се да си играе, но щом си бил играчка трудно
е да бъдеш играч щом имаш сърце.
И ето случи се така някой успя вниманието и да спечели.
С ласки душата и да стопли.
С нежност сълзите и да спре.
'Игра с нови правила' - казва си тя.
Щастлива и замечтана с песента на птиците събужда се,
в прегръдките на нейното момче.
Всяка малка стъпка има си цена.
Всяка надежда, всеки порив към щастието, всяка
въздишка и нова наслада.
'Когато знаеш какво може да ти струва това .. да се чувстваш
щастлива би ли си позволил да опиташ?' - това запитая той когато
на един и същи бряг бяха стъпили, а отговорът бе:
'Да, защото не става въпрос вече само за мен!'
Когато знаеш, че може да заболи по - силно пак поемаш риска.
Щастието е висока цена, която всеки би платил.
Дори тя... момичето, което стои на кея с нейния вечен приятел морето...
Публикуван от My little world в 4:25 AM 0 коментара
Saturday, February 11, 2012
Един миг...
Публикуван от My little world в 7:42 AM 1 коментара
Saturday, September 3, 2011
Единствена...
Знаеш ли какво е да си Слънце?
Знаеш ли какво е да даваш без да искаш?
Знаеш ли какво да плачеш и да си сам?
Знаеш ли какво е да чувстваш някой като приятел,
а той да те разочарова?
На тези въпроси отговорите знам, но последния
аз ти го причиних...
Бих се оправдала, бих изрекла на хиляди езици стотици молитви
и жалби за прошка, но сама не бих си простила...
Знам какво е да си приятел и знам защото го направих...
А най - лошото е, че всичко е заради простата ми злоба...
Като грешница пред клада пред теб заставам
и се моля някой ден да ми простиш Единствена моя...
Аз просто съм такава, когато зная че с някой любим
дълъг път ще ни дели...
~~~
Знаеш ли какво е от наивна гордост приятел верен да загубиш?
Публикуван от My little world в 10:10 AM 0 коментара