Писмо до моя любим

Здравейте Сър,

надали очаквате да видите поредното жалване от мен...
Е, аз вече нямам сили да се моля!

Как сте?? Без мен живота е по- хубав, нали?

Същото бих искала да кажа и аз: Че без вас се чувствам прекрасно!
Но уви... душата и сърцето ми тлеят от болка, опожарени от непримиримостта
си да се променят, защото някой ги обича....

Обичах те ме, нали Сър?
Макар нито веднъж да не го казахте и да ви беше страх да ви попитам именно това
аз знам, че ме обичахте.. За това останахте с мен, за това се въртяхте с мен в моя омагьосан
кръг.

Жалко, че настъпи миг, в който не ми стигахте и исках повече исках нещо по серизоно...
А с това си желание Ви уплаших и вие се дръпнахте...

Така ли не разбрахте, че не ми е приятно да ми казвате "Лека нощ", а след това да говорите с часове с някой друг.. Че не мми харесва да криете неща от мен, да криете мен от света....

Болеше ме всеки път щом поисках да съм до теб, а ти бягаше... Ядосвах се и правих сцени..
Всеки път щом се почувствах унизена... Много са, нали? Аз помян всичките....

А знаеш ли бях ужасно щастлива с теб... УЖАСНО!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Пиша и плача... Казах "Добре" и гледах как те пуснах да си тръгнеш.. Теб, моето щастие!!!

Пак ще изовкаш, чувам ви Сър: Ооо. писна ми от тая драма!

А аз да ти казвам какво не е наред, а ти да ми казваш, че вината е все моя.... Не ти си глупака,
а аз.. Исках от теб прекалено много!

Все пак хиляди пъти ми повтори, че не съм най - доброто за теб... Защо ме излъга тогава, че съм най - хубавото, което ти се е влучвало... ще цитирам "Щастие мое" ....

Съжалявах и страдах, защото изгубих всичките ти смс-и .. сега не знам да се радвам ли???
Те са доказателство, че ме лъжеше постоянно.... Повтаряше ми как да ми вярваш, как ???!!!!

Обичам тееееееееееее, ужaсно много и сега стена в съня си и се събуждам и гледам телефона си да не ме е събудил той.. защото ти си искал да ме чуеш, но не и той като душата ми е празен...

Липсваше ми през всичките тези месеци от деня, в който тръгнахем до момента, в който ми каза, че ме оставяш.... Не бях ти се наситила изобщо .. и за секунда даже.. колкото пъти
правих крачка към теб ти бягаше и виновна бях само аз...

Благодаря ти само за едно почти станах като теб, но ти си ртъгна в момент, в който не бях загубила себе си съвсем.. и имам приятелите си .. Внимавай да не загубиш своите, защото иманно това правиш....

Не мога без вас, Сър!

Искрено Ваша,
драматичното ви красиво момиче, наричано преди
"Ваше гадже"

P.S. I love you...