Part IV - Продължението

Така отиде си мечтата
като сълза в морето.
А с нея отиде си не само ти,
но и душата на детето гледащо морето.
Дори буйния приятел не може да познае момичето сега...
Тъжна ... надали.
Разочарована... може би!


Сълзи дори няма.
Като от мъгла обвито е сърцето и.
Безизразно студено.

Коя е тя? - пита сега морето.
Непозната странница с вперен поглед в безкрая.
Преди тя имаше сили да се бори,
а сега дори приятеля и гневен в нея неоткрива нищо.
Безкрайно силна и жестока болката и кънти в подножието на мрака.

Без сърце - тя го подари...
Без душа - умря сама...
В топлата прегръдка на самотата.

И слуша песента на приятеля си стар
и вятъра опитва се да я успокои.
Но вече няма сили в горкото дете
дори, за да прошепне "Моля те"...

Сбогува се - определено да.
С живота - все още не,...
но с любовта -
ЗАВИНАГИ!!!