Писмо до моя любим

Здравейте Сър,

надали очаквате да видите поредното жалване от мен...
Е, аз вече нямам сили да се моля!

Как сте?? Без мен живота е по- хубав, нали?

Същото бих искала да кажа и аз: Че без вас се чувствам прекрасно!
Но уви... душата и сърцето ми тлеят от болка, опожарени от непримиримостта
си да се променят, защото някой ги обича....

Обичах те ме, нали Сър?
Макар нито веднъж да не го казахте и да ви беше страх да ви попитам именно това
аз знам, че ме обичахте.. За това останахте с мен, за това се въртяхте с мен в моя омагьосан
кръг.

Жалко, че настъпи миг, в който не ми стигахте и исках повече исках нещо по серизоно...
А с това си желание Ви уплаших и вие се дръпнахте...

Така ли не разбрахте, че не ми е приятно да ми казвате "Лека нощ", а след това да говорите с часове с някой друг.. Че не мми харесва да криете неща от мен, да криете мен от света....

Болеше ме всеки път щом поисках да съм до теб, а ти бягаше... Ядосвах се и правих сцени..
Всеки път щом се почувствах унизена... Много са, нали? Аз помян всичките....

А знаеш ли бях ужасно щастлива с теб... УЖАСНО!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Пиша и плача... Казах "Добре" и гледах как те пуснах да си тръгнеш.. Теб, моето щастие!!!

Пак ще изовкаш, чувам ви Сър: Ооо. писна ми от тая драма!

А аз да ти казвам какво не е наред, а ти да ми казваш, че вината е все моя.... Не ти си глупака,
а аз.. Исках от теб прекалено много!

Все пак хиляди пъти ми повтори, че не съм най - доброто за теб... Защо ме излъга тогава, че съм най - хубавото, което ти се е влучвало... ще цитирам "Щастие мое" ....

Съжалявах и страдах, защото изгубих всичките ти смс-и .. сега не знам да се радвам ли???
Те са доказателство, че ме лъжеше постоянно.... Повтаряше ми как да ми вярваш, как ???!!!!

Обичам тееееееееееее, ужaсно много и сега стена в съня си и се събуждам и гледам телефона си да не ме е събудил той.. защото ти си искал да ме чуеш, но не и той като душата ми е празен...

Липсваше ми през всичките тези месеци от деня, в който тръгнахем до момента, в който ми каза, че ме оставяш.... Не бях ти се наситила изобщо .. и за секунда даже.. колкото пъти
правих крачка към теб ти бягаше и виновна бях само аз...

Благодаря ти само за едно почти станах като теб, но ти си ртъгна в момент, в който не бях загубила себе си съвсем.. и имам приятелите си .. Внимавай да не загубиш своите, защото иманно това правиш....

Не мога без вас, Сър!

Искрено Ваша,
драматичното ви красиво момиче, наричано преди
"Ваше гадже"

P.S. I love you...

Сълза

Всеки прави грешки, но не всички получават прошка....


Сълза, подир сълза от бузите се стича.
Играят сякаш като снежинките навън.
А в сърцето силна болка се усеща,
по силна дори от бурята снеговита.
Скърби душата.. пак остава сама.
И грешката е нейна!

Защо така  преобръща се живота?
Защо любовта преобръща всяка мисъл в безнадеждна?
Защо мислиш, че търсиш красотата,
а се оказва, че търсиш всеки проблем?
Защо вместо да цениш какво имаш мислиш
за онова "по - доброто" залъгвайки се, че го заслужаваш?

Сълза, подир сълза...
Какво си причини сама душата ми сега се чуди.
Да изкупи грешката си иска..
Не драма, не глупост, а любов!
Тя не иска много само някой да я обича!

Защо сме алчни?
Защо иска ме нещо повече?
Защо не забравяме какво имаме и мислим, че може и повече?

Сълза, подир сълза...
Защо така се случва..?
А отговорът се крие някъде дълбоко в разочарованието
на едно обещание...
Не всичко получаваме с бързината, с която си го пожелаваме.

А уж добрите неща става ли бавно???!!!
Може би ако вярваш в любовта си,
ако повярваш в нея и никога няма да останеш САМ.

Няма незаменими хора !
Има незаменима  любов!
Тази нашата, която те кара да плачеш, да се съмняваш !
Тази чистата, иронична! Тази, която се стремиш да предпазиш,
да скриеш!

А защо ли я гониш и я ограничаваш?
Тя е любов дай и криле и просто полети....

Сълза, подир сълза...
а защо ли?

Защото това е любовта да се бориш с някой, за да сте заедно
и времето изброено в дни, месеци.. или една малка година не променя
човека.. то променя съдбата.
Не промяната е важна, а причината да си с някой въпреки нея...
Колкото време е необходимо, за да се случи...
Да дадеш, за да получиш!

Това е любовта.. да си с някой въпреки него.

Part VI

Път рисуват звездите .
Чертаят романтична история.
За него си мечтае малкото дете, а той
я чака да мине по моста и да са заедно.

Да помян го това момиче,
как стоеше и плаче саотно на кея.
Как скърби за отминалите дни.
Страдааше, но мълчеливо.

Подминаваха я, а понякога  я спираха,
но тя не пожела никого.

Опита се да си играе, но щом си бил играчка трудно
е да бъдеш играч щом имаш сърце.

И ето случи се така някой успя вниманието и да спечели.
С ласки душата и да стопли.
С нежност сълзите и да спре.

'Игра с нови правила' -  казва си тя.

Щастлива и замечтана с песента на птиците събужда се,
в прегръдките на нейното момче.

Всяка малка стъпка има си цена.
Всяка надежда,  всеки порив към щастието, всяка
въздишка и нова наслада.

'Когато знаеш какво може да ти струва това .. да се чувстваш
щастлива  би ли си позволил да опиташ?' -  това запитая той когато
на един и същи бряг бяха стъпили,  а отговорът бе:
'Да, защото не става въпрос вече само за мен!'

Когато знаеш, че може да заболи по - силно пак поемаш риска.
Щастието е висока цена, която всеки би платил.

Дори тя... момичето, което стои на кея с нейния вечен приятел морето...

                               

Един миг...

Да усещам устните ти...

Аромата ти когато ме прегърнеш...

Да срещна лешниковия ти поглед,

в които откривам себе си...

Какво усещане е само..

твоите устни докосващи моите.

Какво чувство да срещна погледа ти..

и да видя как малка усмивка се появява

на лицето ти.

Каква емоция ..

нежно с ръце до себе си да ме притиснеш.

Усещаш ли сърцето ми как бие..

щом ти си до мен..

Виждаш ли пламъкът в очите ми..

който се появява щом ти си до мен.

Можеш ли да почувстваш радоста ми...

от всяка дума споделена в разговорите ни.

Безумна ли съм, че искам да запазя този трепет?!

Да го превърна в буря?!

Да ти покажа.. да ти дам..

Всичко, което пожелаеш.

Луда ли съм, че изпитвам такава нужда да си до мен... ?!

Не искам отговор аз го виждам в очите ти изумени...

Как едно момиче може така да изглупее... и да не съжелява!

Един миг..

ми подаряваш.

А аз се нуждая от повече...

Но споделени с теб.. там в уречения час.

Когато ти ме чакаш, за да ме прегърнеш...

Единствена...

Знаеш ли какво е да си Слънце?

Знаеш ли какво е да даваш без да искаш?

Знаеш ли какво да плачеш и да си сам?

Знаеш ли какво е да чувстваш някой като приятел,

а той да те разочарова?

На тези въпроси отговорите знам, но последния

аз ти го причиних...

Бих се оправдала, бих изрекла на хиляди езици стотици молитви

и жалби за прошка, но сама не бих си простила...

Знам какво е да си приятел и знам защото го направих...

А най - лошото е, че всичко е заради простата ми злоба...

Като грешница пред клада пред теб заставам

и се моля някой ден да ми простиш Единствена моя...

Аз просто съм такава, когато зная че с някой любим

дълъг път ще ни дели...

~~~

Знаеш ли какво е от наивна гордост приятел верен да загубиш?